Краен срок - не е посочен
Танцът на есенните листа във въздуха е сън, който сънуваме будни. Октомври сякаш е фойерверкът, който природата пази цяла година, за да избухне в най-топлите цветове, на които е способна. Обуваме топли чорапки, взимаме чаша топъл шоколад и книга, и се настаняваме срещу камината, сгушени и зачетени.
Това дъждовно-непостоянно време, което излива потоците на настроението си върху нас, плаче всъщност за една хубава история. И ние, които обичаме да разказваме истории, приказки, понякога малко тъжни, а друг път много смешни, те каним този път да се включиш.
Ние ти подаваме началото. Един кадър и няколко встъпителни думи. В замяна очакваме с нетърпение продължението. Направихме тази предизвикваща хиляди емоции игра преди време, ще я направим и сега. Помага ни верният приятел и партньор в тази толкова любима на View Sofia закачка - HP!
И така, в следващите няколко седмици ще започнем 10 истории с главни действащи лица: Едно момиче, Един компютър, Един град, Един ден, Едно очакване и пр., които ще накарат фантазията ви да се впусне в бясна надпревара и да довършиш нашата история по най-вълнуващия възможен начин.
Най-хубавото ще дойде на финала: НАЙ-ДОБРАТА от вашите истории ще спечели чисто новия HP Pavilion - 360 градуса революция в забавлението, най-важният герой във всяка интересна история!
Четете, фантазирайте, довършете и спечелете!
Готови? Започваме! ИСТОРИЯ ПЪРВА:
Вече четвърти ден Глория прекарваше дните и нощите си сама, залепена пред монитора с надигаща се надежда всеки път при вида на нова нотификация. Разбира се, очакваше Стефан да я потърси. Но защо той изчезна така, сякаш невидима ръка го изтри от света? Тя бе сигурна, че нещата между тях вървят прекрасно, нали едва преди седмица запазиха самолетни билети за Париж по Коледа... Това трябваше да е първата им Коледа заедно...
Дъждът ромолеше монотонно навън, а Глория, свита на пода във всекидневната отброяваше минутите в самота, бавно отвеждащи я до лудост. Но не, въпреки надделяващите емоции, тя нямаше да се предаде и да се остави на мъката да я погълне, каквото и да става. Така се увещаваше сама, докато не получи съобщението...
Погледът й заплува, светът се разфокусира лекичко, усещаше, че таванът се приближава над главата й, тежест имаше дори в падащата по страните й коса. Как и защо това се случваше...
"Няма да те притеснявам повече!", пишеше Стефан в полето. Какви са тия глупости.
"Ти не ме...
Довърши историята, както ти подсказват импулсът, вдъхновението, фантазията, смелостта, силата, характерът ти. Изпрати ни своята версия на познатия igra@viewsofia.com. След финала на конкурса ще публикуваме най-добрите, тези, които ще се борят за голямата награда - HP Pavillion.
Публикуване на коментар